Влез в новините | m.trud.bg
» Здраве
Десетте най-странни болести
Диана Тенчева
04.01.2012 08:51

Хората боледуват много.

Но ако повечето от нас най-често пипват някоя настинка или си порязват пръста, то някои хора страдат от заболявания, които удивляват дори и лекарите. Повечето от тях са болести на психиката и за десетте най-странни между тях разказва пред “Труд” проф. Вихра Миланова, водещ специалист по психиатрия и началник на Клиниката по психиатрия в университетската Александровска болница.

Синдромът е състояние, което се развива в рамките на дадено заболяване. Описаните по-долу 10 такива увреждания са известни от много години, а някои от тях - дори от по-миналия век. Но не са много популярни сред хората. Вероятно защото на тях се пада по-малко от 1% от патологията в психиатрията.

Жертвите на Мюнхаузен фалшифицират епикризи

При синдрома на Мюнхаузен човек е напълно здрав физически, но твърди, че е болен, и иска да се отнасят с него като към пациент. По тази причина настоятелно търси вниманието на околните. Не са единични случаите, при които повалени от този синдром отиват без причина в болница и искат да им се направи някаква операция. Понякога дори се самонараняват, за да покажат, че не са здрави. Готови са и да фалшифицират документи, изследвания или епикризи пак с цел да потвърдят заболяване.

Синдромът е кръстен на известния барон, който богато е украсявал преживяванията си.

Уязвимата група са хората, лишени от достатъчно грижи и внимание. Има и майки, които пък приписват заболявания на детето си, не е изключено дори да му дават лекарства, а то на практика да е здраво.

В други случаи майки твърдят, че са болни, с тежка диагноза само и само близките им да са около тях (това е вид хистерично поведение).

За да се лекува синдромът, първо трябва да се открият причините за развитието му и защо тези хора са стигнали до подобно положение. Както и каква “печалба” очакват, когато се правят на болни.

Подходът към тях е психотерапевтичен. Понякога се дават и успокоителни.

Двойници вършат лудории при синдромите на Фреголи и Капгра

Синдромът на Фреголи (кръстен на учения, който го е открил) е известен още и като синдром на положителния двойник. Пациентът с тази диагноза смята, че недоброжелателните към него хора, които вижда като преследвачи, са маскирани и се представят за негови познати (но реално няма такова нещо). Застигнатите от синдрома си мислят също, че враговете им променят външността си и се гримират. В подобни действия обвинява дори лекари, медсестри, роднини.

Обратният синдром - на отрицателния двойник, се нарича синдром на Капгра. При него пациентът е убеден, че познат човек е подменен от двойник. А понякога двойникът заменя и самия пациент. Затова за свои действия болният може да каже: “Аз не съм направил подобно нещо, а моят двойник”.

Двата синдрома често се наблюдават при тежки психиатрични болести като шизофренията. Те на практика са налудности - нарушения на логиката в мисленето. Това е обяснението, че тези хора не могат да бъдат убедени по логически път, че говореното от тях е абсурдно. Налага се болнично лечение, което често е продължително, както и психотерапия. Но никакъв ефект не може да се постигне, ако на пациента се каже: “Виж, ти говориш глупости!”.

Описаните два синдрома по-често се наблюдават при млади хора.

Арестантите оглупяват от Ганзеровия синдром

Абсолютно необясним за логиката е Ганзеровият синдром.

При него болният дава абсурдни, нелепи и глуповати отговори. Например ако някой го попита колко е 2 + 2, застигнатият от това състояние отговаря 5 или 6. Напълно нормално за него е да каже, че цветът на снега е... зелен.

Най-често психоувреждането се дължи на помрачение на съзнанието вследствие на силен стрес (именно той отключва проблема). Състоянието в повечето от случаите се проявява при хора, на които им предстои съдебен процес, при следствени или затворници (точно това е уязвимата група). Човек може да бъде под влиянието на синдрома часове или дни. За съжаление външният вид на застигнатия по нищо не издава, че той има психичен проблем - “засича” се при разговор.

За периода, в който са изпаднали в Ганзеровия синдром, хората имат амнезия. Не си спомнят какво се е случило с тях. Понякога лечението изисква прием на успокоителни хапчета.

Последните наблюдения показват, че пациентите с тази диагноза се увеличават. За съжаление обаче няма точна статистика за броя им. Според практиката на специалистите може би става дума за около няколкостотин българи годишно.

Смаляване с Алиса в Страната на чудесата

Синдромът Алиса в Страната на чудесата кара пациентите да придобият изкривена представа за време, място и за собственото си тяло. Така например те си мислят, че са малки по размер и форма. Същото е виждането им и за околния свят.

До синдрома може да се стигне в резултат на неврологични промени, например вследствие на епилепсия (т. е. проблемът да се дължи на огнище в мозъка). В този случай трябва да се намери причината за синдрома. Помагат психотерапия, медикаменти или антиконвулсанти.

Ахасверовата налудност те прави безсмъртен

Ахасверовата налудност изкривява мисленето така, че застигнатите от нея се смятат за осъдени на безсмъртие, на вечни страдания, подобно на евреина Ахасвер или Вечния скитник (б. р. - той безсърдечно прогонил Христос, който на път за Голгота поискал да отпочине в дома му. След като получил отказа, Исус му казал: “Ти ще бъдеш скитник по земята, докато аз се върна”).

Увредените са убедени, че няма да намерят спасение в смъртта. Преживяването е типично за застигнатите от депресия хора. Лекува се с медикаменти и психотерапия. Разубежденията нямат ефект.

При котард внушението е, че част от тялото е мъртво

Болният от синдрома на Котард е твърдо убеден, че органите или част от тялото му не функционират. Затова често пациентът заявява пред близките си: “Червата ми или стомахът ми не работят”.

Синдромът се проявява най-вече при болни от депресия в по-напреднала възраст. Те престават да се хранят и да поемат течности, защото си мислят, че органите им не работят. Смятат ги за мъртви или че са “изгнили”. В тези случаи се изискват специални лекарства и терапия. Само втълпявания, че пациентът е напълно здрав или други подобни внушения, не помагат. Затова понякога се стига до сериозно и болнично лечение.

Болестта на Отело води до патологична ревност

Синромът на Отело води до болестна, патологична ревност. Най-често е последица от продължителна алкохолна злоупотреба при мъжете. След като са пили дълго време, обикновено имат понижено либидо. Започват да обвиняват партньорките си, че им изневеряват, и непрекъснато търсят доказателства за “измамите”. Подобни случаи не са редки, макар доста от двойките да не разказват за случващото се между тях. Синдромът атакува предимно хора с продължително съжителство. Тревожното е, че при заболелите има огромен риск от агресия.

Мъжете с тази диагноза са готови на всичко само и само да запазят честта си. Лечението е с медикаменти. Ако пациентът продължава да злоупотребява с алкохола, той трябва да се изолира, защото само така ще спре пиенето.

Любовна лудост преследва самотни жени

Синдромът на Клерамбо, или еротоманията, атакува предимно самотни жени, които си мислят, че определен мъж с по-висок социален статут е влюбен в тях. Тъй като изживяването е на влюбеност, другото име на синдрома е любовна лудост. Обект на подобно внимание са били доста мъже: например лекари, хора на изкуството, звезди.

Завладените от Клерамбо жени имат нужда от внимание и това е причината да си внушават, че даденият мъж ги харесва. Съответно той започва да избягва болната, но тя интерпретира реакцията му като още по-задълбочаващо се харесване. Впоследствие жената става и агресивна.

Синдромът на Клерамбо може да прогресира и да се превърне в шизофренно разстройство. Абсурдните мисли обаче много трудно се избиват от главата на пациентките. Дори лекарства и настаняване в болница не помагат. Налага се много сериозна подкрепа от близките и психотерапия.

Жените обикновено не признават, че са болни, затова често се настаняват в болница принудително. В последните години има все повече случаи на Клерамбо.

Синдромът на Стендал атакува чрез изкуството

С чувство на екзистенциален ужас протича редкият и непознат от много хора синдром на Стендал.

Какво се случва с повалените от него? При посещение например на изложби или галерии за произведения на изкуството наблюдаващият ги получава сърцебиене, световъртеж, прилошаване. Причината е, че изведнъж той е атакуван от изключително мощни стимули и впечатления. Затрупва мозъка си и докато той преработи информацията, на човека буквално му се завива свят.

Синдромът поразява по-артистичните, по-емоционалните, по-впечатлителните хора и такива, които се прехласват по красиви предмети. Спасението е те да бъдат подготвени какво ги очаква, когато примерно влязат в изложбената зала. Така няма да получат стрес. Лечението не предвижда медикаменти, а търпение от страна на пациента. Така синдромът отшумява.

Силни личности пипват “лудост за двама”

Синдромът Фоли а дьо (лудост за двама - от фр. език, б. р.) обикновено се споделя от двама-трима души и най-често те са от едно семейство.

Т. е. единият от тях е болен, а другите са повлияни от него и си мислят, че и те са повалени на легло. Явлението се наблюдава, когато между индивидите има много силна връзка. А истински болният обикновено е доминантен в отношенията им. Най-често той е образована личност и със силно влияние над останалите.

Хората, застигнати от синдрома, могат да си мислят, че някой ги следи, наблюдава или пък че са жертва на тежко заболяване.

В случая трябва да се лекува този, които наистина е болен, и така престава да влияе на останалите. Първата стъпка е да се отдели от тях. А най-добре е всички да се приемат в болница. Жертвите на синдрома постоянно се увеличават.

Нагоре