Влез в новините | m.trud.bg
» Свят
Ванга: Сирия ке падне
Tруд
17.02.2012 22:38

Човечеството ще преживее много катаклизми и много бурни събития. Ще се променя и съзнанието на хората. Ще дойдат тежки времена, хората ще се разделят по вяра. Ще дойде на света най-старото учение. Питат ме: “Скоро ли ще дойде това време?” Не, не скоро. Още Сирия не е паднала.

Думите на българската пророчица Ванга (виж горе - б.р.)за Сирия, цитирани в поне две книги за нея - “Пророчествата на Ванга” от Жени Костадинова и “Истината за Ванга” от Красимира Стоянова, звучат злокобно, но и обнадеждаващо.

Напоследък това пророчество изглежда доста актуално заради ескалацията на напрежението не само в Сирия, но и в Близкия изток въобще. И съживяването на позабравеното противопоставяне между Русия и Запада от времето на студената война.

Тук, разбира се, не става въпрос за край на света на определена дата, както уж предричали маите. Нито дори, че Сирия ще падне утре или след месец. Дори не е сигурно, че пророчицата има предвид съвременната държава Сирия или някогашната Велика Сирия. Според едни историци тя съвпада с географската област Левант (Източно Средиземноморие - б.р.), а според други обхваща всички арабски земи между Анадола и Египет, включително част от Месопотамия.

Най-старото учение

Ванга говори за “най-старото учение”, което, както пише Костадинова в книгата си, издадена от КК “Труд”, за нея означава “религията на разума”. И сочи, че за да възтържествува разумът, ще трябва да се случи голям катаклизъм. Вероятно по-голям от всички, които тресат човечеството напоследък: глобално затопляне, масов глад, недостиг на енергийни източници, глобална финансова криза и т.н.

Може ли евентуално падане на Сирия да стане катализатор за такъв катаклизъм? Какво значи Сирия да падне?

Ситуацията на пръв поглед е напълно идентична с положението в десетината арабски страни, които се тресат от социално недоволство вече повече от година. В някои от тях диктатурите паднаха след няколкоседмични протести (Тунис и Египет), в други се стигна до протяжна гражданска война с намесата на Запада (Либия), а в трети - монархиите, режимите оцеляха (Саудитска Арабия, Бахрейн, Йордания, Мароко).

За Сирия доскоро се смяташе, че ще стане като в Йемен - изтощително дълги протести до оттегляне на диктатора. Вече обаче е очевидно, че най-вероятният сценарий е гражданска война. И то доста различна от либийската.

Клоунът Кадафи беше изолиран от света и затова Западът си позволи да се намеси със сила в конфликта в Либия, сигурен, че той няма да “прелее” извън границите й. Либия имплодира, но Сирия със сигурност ще експлодира. Защото макар и слаба, има много мощни съюзници - регионалната сила Иран и световната - Русия.

Дамаск и деспотичната алевитска династия Асад от 30 години са ключово свързващо звено в т.нар. шиитски полумесец, без което той ще се разпадне. Така условно е наречена линията Техеран - Дамаск - Бейрут, чрез която иранските аятоласи се опитват да си осигурят господство в Близкия изток и контрол върху териториите между големите петролни и газови кладенци - Персийския залив и Каспийско море.

Имперски интереси

Русия залага на Иран и съответно на “подчинените” му партньори - Сирия и ливанската терористична групировка “Хизбула”, като плацдарм за пласиране на своите интереси. Руското вето в ООН срещу арабския план за Сирия показва, че явно е дошло времето Москва да напомни за имперските си амбиции, отлежали вече над 20 години след разпадането на СССР в нафталина.

От другата страна на “студената” засега фронтова линия САЩ декларираха собствения си интерес. Стремейки се да отслабят Иран, те обявиха, че Башар ал Асад вече не бил легитимен и че трябвало да си ходи. Същите думи чуха м.г. тунизиецът Бен Али, египтянинът Мубарак и либиецът Кадафи.

Проблемът е, че когато във Вашингтон кроят планове за сваляне на диктатори, като че ли забравят да изградят стратегия какво да се случи впоследствие. Затова в Египет набиращите популярност “Мюсюлмански братя” още не могат да вземат властта от военните, а Либия върви или към втора гражданска война, или към разпадане.

Сирия е в центъра на гъста паяжина от стратегически регионални съюзи, геополитически интереси и религиозни междуособици. Там е бойното поле на Иран и Запада, на персите и арабите, на шиитите и сунитите. И ако режимът на Асад падне, наистина ще настане катаклизъм.

Диктаторът от Дамаск няма как да се изпари. Той ще се окопае и ще разпали гражданско-сектантска война, изходът от която въобще не е ясен. Асад и елитните му военни части, които държат химическите оръжия и ракетните гарнизони, са алевити (шиитска секта - б.р.), а повечето бунтовници - сунити.

Заради откритото противопоставяне на Русия и Китай в ООН Западът вероятно няма да влезе открито във втора “либийска” авантюра. Но пък в Америка вече се чуха влиятелни гласове за въоръжаване на опозицията или за окуражаване на мощния сунитски враг на Иран - Саудитска Арабия, и на по-малкия, но войнствен Катар, да нахлуят в Сирия. Те несъмнено виждат в ситуацията възможност да разсекат като с ятаган шиитския и да формират сунитски полумесец - от Рияд през Дамаск до Анкара.

Ясно е какъв ще е отговорът на моллите от Техеран - директна конфронтация. За тях е жизненоважно да не останат изолирани и да спасят креатурата си “Хизбула” и достъпа си до Средиземно море и израелските граници.

Планът “Самсон”

Ответният удар на Асад обаче ще е по-интересен. Защото той е напълно способен да подпали чергата на всичките си комшии - Ирак, Турция, Ливан, Йордания. А може и да предизвика истински Армагедон като обсипе Израел с ракети и избие няколко хиляди евреи. И по този начин да “дръпне спусъка” на плана “Самсон”.

Така американският журналист Сиймур Хърш нарича стратегията на Израел за масиран ответен ядрен удар в случай, че е подложен на унищожителна атака от враждебните си арабски съседи. В такъв случай обаче Израел, точно както библейският герой Самсон, ще бутне колоните на храма на филистимяните и ще се затрие заедно с целия Близък изток.

Това вече би било катаклизъм. Въпросът е дали е възможно разумът да надделее, преди той да се случи, или ще стане, както е казала Ванга.

Само 12 от цял свят крепят Асад

НЮ ЙОРК - Едва 12 държави в целия свят подкрепят режима на Башар ал Асад, който за 11 месеца изби 6000 опозиционери в Сирия, предаде Ройтерс.

Общото събрание на ООН прие късно завчера със 137 гласа “за”, 12 “против” и 17 “въздържал се” резолюция, която призовава Асад незабавно да прекрати насилието срещу народа си и да сдаде президентския пост. Сред гласувалите против бяха Русия, Китай, Иран, Северна Корея, Венецуела и Боливия.

“Асад никога не е бил толкова изолиран”, констатира посланичката на САЩ в ООН Сюзън Райс по повод резолюцията, сред чиито 75 автори е и България.

“Впечатляващото мнозинство, с което бе приета резолюцията, е ясно доказателство за решимостта на световната общност да сложи край на страданията на сирийския народ”, коментира вчера външният ни министър Николай Младенов. И обеща България да продължи да подкрепя законните искания на сирийците за оттеглянето на Асад.

“Сега е ред и на Съвета за сигурност да поеме отговорността си и да наложи ясно изразената воля на ООН”, каза още Младенов.

Приетият от Общото събрание документ е подобен на проекторезолюцията с плана на Арабската лига за Сирия, която не можа да мине в Съвета за сигурност на 4 февруари заради ветото на Русия и Китай.

Руският посланик в ООН Виталий Чуркин посочи, че имало обезпокояваща тенденция към налагане на “външна формула за политическо решение” в Сирия. А в Дамаск китайският зам. външен министър Чжай Цзюн отсече, че Пекин е срещу насилствена смяна на режими.

“Арабската лига е троянски кон, който Западът и Израел използват умело в заверата си да помагат на терористичната опозиция да превземе Сирия”, каза сирийският посланик в ООН Башар Джафари.

Близкият изток - Западен модел на 100 години

За последен път Сирия е паднала на 24 юли 1920 г. и това събитие, макар и далеч от катаклизъм, предопределя цялостния географски и политически облик на днешния Близък изток, както и отношението на арабите към Великите сили - като към шайка лицемерни империалисти.

По онова време Сирия е арабско кралство, което обхваща териториите на съвременна Сирия, Ливан, Йордания, Израел, палестинските територии и Северен Ирак. Националистите в Дамаск основават кралството си на 8 март 1920 г., въпреки че още на Парижката мирна конференция от 1919 г. става ясно, че Великобритания няма да изпълни обещанието си да ги подкрепи.

През 1916 г., в разгара на Първата световна война, Лондон успява да накара арабите да вдигнат въстание срещу Османската империя, гарантирайки им, че след войната ще си направят общоарабско кралство от Египет до Персия. Това става със серия писма между британския посланик в Египет сър Хенри Макмахън и шарифа на Мека (пряк наследник на ислямския пророк Мохамед) Хюсеин бин Али.

Но още същата година, зад гърба на арабите, Великобритания подписва тайно с Франция споразумението “Сайкс-Пико” за бъдеща подялба на арабските земи. А през 1917 г., с Балфурската декларация, обещава на ционистите арабска Палестина за национален дом за евреите.

Тези две договорки се официализират на Парижката мирна конференция и Великобритания и Франция получават т.нар. мандати в Арабия, които на свой ред са потвърдени от конференцията в Сан Ремо през 1920 г.

Париж взема териториите на днешна Сирия и Ливан, а Лондон - Месопотамия (Ирак). За предателството си към арабите, британците са възнаградени от французите с мандатите в Палестина и в богатия на петрол район на Мосул, който днес е иракски, но по онова време е бил сирийска територия.

Затова британците напускат Дамаск през юли 1920 г. и оставят сирийците сами срещу мощната френска армия. Крал Фейсал I решава да се предаде без бой, но силите му се изправят срещу французите в битката при Мейсалун, където са разгромени.

Така Великите сили създават разпокъсани арабски държавици с марионетни монарси и поставят началото на вече близо век политически, етнически и религиозни конфликти в региона.

Нагоре