Влез в новините | m.trud.bg
» Общество
Властта иска да опитоми медиите
Мариела Балева
30.04.2011 15:46

Политически и икономически натиск върху медиите, неяснота на собствеността им, успех на булевардната журналистика - тези проблеми бяха посочени не само за България, но и за Югоизточна Европа на специален форум за свободата на медиите. Той бе организиран от фондация “Конрад Аденауер” в Софийския университет и в него взеха участие експерти от Германия, Сърбия, Унгария и България. На форума бе сформирана група, която да следи за проблемите, свързани със свободата на словото, която ще се ръководи от адвоката Йохан Веберлинг от Европейския университет “Виадрина” в град Франкфурт на Одер.

“Истинските собственици на някои печатни медии още не могат да бъдат идентифицирани. ”Такава констатация направи политологът д-р Иво Инджов по време на форума. Той уточни, че това е факт дори и след като парламентът е приел законодателни поправки за налагане на прозрачност в собствеността на тези медии.

“Много е важно да се знае кой стои зад медиите, а общественият натиск да бъде от решаващо значение”, каза Йоханес Веберлинг. Според него свободата на журналистите е основното правило, но тя трябва да бъде отвоювана.

“Медиите в момента са подложени на безпрецедентен натиск от страна на управляващите - десноцентристката ГЕРБ в съюз с определено ксенофобската партия “Атака”, категоричен бе Инджов. Той изрази тревогата си от появата на корпоративната журналистика, насочена към обслужване на определени икономически интереси и която често практикува търговия с влияние в името на осигуряване на политически проекции.

Според Инджов става дума за опит да се опитомят медиите в България - “и те го правят доста успешно, с два набора от мерки за натиск - политически и законодателен”, обобщи той.

На форума политологът представи анализ на “хиперактивното медийно присъствие” на премиера Борисов и вътрешния министър Цветанов. Високопоставените политици предпочитали трибуната на услужливи медии и сутрешните телевизионни блокове пред парламентарния контрол, защото там им позволяват да се обръщат директно към народа, като заобикалят неудобните въпроси, обясни Инджов.

За “любими” теми на медиитеса посочени: как премиерът рита футбол в свободното си време, а вътрешният министър прави кросове по време на лятната си почивка, какво е ял премиерът в бедното си детство, или как вътрешният министър се грижи за новородената си дъщеря, кръщава я в църква и др. подобни.

В условията на масмедиен популизъм политическото се маргинализира, а политиците предлагат опростени и нереални решения за сериозните проблеми на обществото, обобщи Инджов.

Ректорът на СУ “Св. Климент Охридски” проф. Иван Илчев отбеляза, че българите са свикнали да бъдат “като Хъмти Дъмти, който се намира на една ограда и не знае от коя страна да скочи”. Той сподели, че от години наблюдава нарастваща безотговорност на медиите, липсата на контрол в тях за отразяване интересите на обществото, а не нечии други. “Изчезва разликата между жълтата преса и сериозната журналистика”,отчете ректорът.

И програмният директор на фондация “Конрад Аденауер” за Югоизточна Европа Матиас Барнер коментира “властването на булевардната журналистика”. Освен това той алармира за “политически и икономически натиск, за недостатъчна прозрачност на собствеността и финансирането”.

Как да бъде ползван законът за достъп до обществена информация разясни юристът от програма “Достъп до информация” Александър Кашъмов. Според него законът е важно средство за защита на журналистите особено при случаите на обида и клевета. Според адв. Кашъмов журналистите, които разследват закононарушения и корупция и за които има голям обществен интерес, не трябва да бъдат тежко санкционирани.

Другата седмица ще бъде изпратен нов случай от България в Европейския съд по правата на човека, каза за “Труд” Кашъмов. Той уточни, че става дума за врачанската журналистка Райна Тошева, която е осъдена да заплати сума от 11 хил. лв., а с лихвите сумата вече е над 21 хил. лв. В своя статия Тошева е нарекла “некомпетентна” докторка от местната болница. И то след като предварително е изяснила фактите, разполагала е с документи и дори е използвала експертиза на специалист, уточни адвокатът.

Според Кашъмов тежък проблем у нас е това, че лидери на две парламентарно представени сили продължават да водят дела срещу журналисти. Най-страшното обаче е, че се “съдят и преследват журналистите, а не медиите, които са по-богатите”. Точно тогава натискът по делата бил по-тежък.

Медийната среда продължава да бъде тровена от липсата на неяснота по собствеността на медиите, а хората трябва да знаят не само кой им говори, но и че няма монопол, категоричен е Александър Кашъмов. Държавата трябва да бъде по-встрани от регулацията на медиите, защото това е опасно за свободата, но е нормален европейски стандарт собствеността на медиите да е публична.

Борисов в главната роля

Бойко Борисов най-често е изразявал мнение в медиите - 1157 пъти от юни 2009 г. до края на 2010 г., сочи изследване на агенция “Маркет линкс” (виж таблицата вдясно).

Наблюдавани са 7 национални всекидневника - “Труд”, “24 часа”, “Стандарт”, “Монитор”, “Новинар”, “Сега” и “Дневник”. Два пъти по-малко е сторил това неговият заместник в партията и в правителството Цветан Цветанов - 581 пъти. Данните сочат, че почти колкото МВР шефа мнение са изразявали и представители от опозиционната БСП - 564 пъти. Най-малко са се изказвали от прокуратурата - 258 пъти.

Интерес представлява годишната динамика на изразено отношение на медиите към правителството през 2010 г. (виж отгоре). Най-негативно е било отношението към кабинета през септември-октомври. Най-позитивно настроени към министрите и към Бойко Борисов медиите са били през юли 2010 г. , отчита екипът на “Маркет линкс”.

Нагоре